БОРОВЕЦ

[extremerider]

...аз просто не издържах в момента,когато донесоха ската му,която бяха открили      

Tова не те ли кара да се позамислиш малко :

за какво да се замисля???за това как и къде точно мога да умра ли???всъщност всеки ден си го мисля!Опита и курсовете не са гаранция,4е няма да се случи на теб!!!Това е планина!!!Всичко е възможно да се случи и на всеки!!!Факторът съдба също не е маловажен!Самата идея,че си завладян от такъв вид каране те праща в списъка на рисковите!!!Ето тук идва и момента с мисленето!Може би затова са курсовете,да приложиш някой ден наживо всичко,което хората са ти показали там,но Robby,кажи ми колко пъти си се поддавал просто ей така с идеята,че лошото е малко вероятно да се случи точно на теб?!Колко пъти си грешил и после си се хващал за главата виждайки очебийната си грешка?!Е в неделя един от нас направи своята грешка,за съжаление последната позволена!Но с това рискаът нито ще намалеее нито пък ще намалее броят на случайините и глупави грешки!

[rumba.racing]

Абе бай бабо да не ни стига ,пък то риск и адреналин винаги ще има :!:  :!:  :!:  :!:

[Sunny]

....докато не се оказахме пред една пропаст......

И ти се струва, че поляната долу е точно под краката ти, нали ? (предполагам, че става дума за №2 - "Стената").

Не знам дали е стената но е вляво на лифта Студенец 2. Акъла ми се взе просто. Айде ако беше обработена нямаше да е може би чак такъв проблем. А тя цялата на огромни бабуни, на места лед, на места навят сняг и то на места лек, на места тежък и беше меко казано отвратително :о(  

[extremerider]

Абе бай бабо да не ни стига ,пък то риск и адреналин винаги ще има :!:  :!:  :!:  :!:

 :!:  :!:  :!:      :idea:

[lukcheto]

...аз просто не издържах в момента,когато донесоха ската му,която бяха открили      

Tова не те ли кара да се позамислиш малко :

за какво да се замисля???за това как и къде точно мога да умра ли???всъщност всеки ден си го мисля!Опита и курсовете не са гаранция,4е няма да се случи на теб!!!Това е планина!!!Всичко е възможно да се случи и на всеки!!!Факторът съдба също не е маловажен!Самата идея,че си завладян от такъв вид каране те праща в списъка на рисковите!!!Ето тук идва и момента с мисленето!Може би затова са курсовете,да приложиш някой ден наживо всичко,което хората са ти показали там,но Robby,кажи ми колко пъти си се поддавал просто ей така с идеята,че лошото е малко вероятно да се случи точно на теб?!Колко пъти си грешил и после си се хващал за главата виждайки очебийната си грешка?!Е в неделя един от нас направи своята грешка,за съжаление последната позволена!Но с това рискаът нито ще намалеее нито пък ще намалее броят на случайините и глупави грешки!

Ами, човече много си прав. По принцип мисълта за лошото винаги я има, въпроса е под каква форма и доколко се взима насериозно. Понякога това което ни се вижда нормална обстановка, другите виждат като лудост и обратното.... Въпросът кой и доколко е уверен в това което прави, доколко е правилна преценката... Аз лично съм попадала в няколко ситуации от които мърдане няма, но не съм съобразявала.

Едната откоито беше 22ч. посреднощ драпане в сняг до кръста, без парина, на път за Страшното езеро, с лекомислена "екипировка" (ако можеше въобще да се нарече екипировка скромното ни облекло), тогава и през ум не ми е минала мисълта за "лошото" докато една приятелка която е два пъти по-едра от мен като размер и която никога не бях виждала уплашена не изпадна в шок и не започна да крещи че трябва да се върнем. За мен тогава постъпката и беше абсолютно необяснима, сега обаче си давам сметка, че едва ли щяхме да стигнем този заслон ако бяхме продължили...Върнахме се почти в 1ч. през ноща в Мальовица, абсолютно окаяни и замръзнали...(добре че имаше луна и снегът светеше лудо, иначе забрави да се оправим по затрупаните колци(зимна маркировка)...

Едно ходене на ски също няма да забравя, решаваме да спим на хижа Мусала. Пътя през Маркуджиците го знаем наизуст, качваме се горе а то мъгла на половин метър нищо не се вижда. Хората слизат, затворили влековете, ние обаче ще ходим, няма начин... Съдбата тогава ни прати един човек който още благославям г-н Проданов, този човек, как ни закара до тази хижа живи не знам...Знам само че ходихме толкова дълго и вече когато най-малко очаквах видях вратата на хижата под носа си... Ужасна мъгла беше. През цялото време валеше сняг и духаше вятър, вестибуларния апарат не знаеше къде е горе, къде е долу... А ние натоварени като камили!  Ако бяхме сами забрави да намерим каквото и да е, още повече че стигнахме по тъмно!

Няма да изреждам всички подобни случки, но понякога мисля, че фактора съдба е цяло ЩАСТИЕ, че го има!!!! Лошото е че в момента на случването някак е човешко сякаш да се мисли, че всичко е под контрол, а то де факто не е... (но кой да ти каже)

[extremerider]

дам Лукче,дам...ще те пишем и теб към лудите глави,които първо действат после мислят каква са я свършили!Това за съдбата и щастието много ми хареса!Абсолютно съм съгласен с теб!!!Радвам се,че съдбата  в твоя случай се е проявила като ЩАСТиЕ!!!Занапред умната,въпреки че ти самат а си го каза,често човек сам продължава към собствената си грешка,необмислена и неосъзната,теглен от някаква странна сила,от нещо,на което всякаш не мпжеш да му се противопоставиш!

[Ceco]

Доколкото видях през прозореца на колата пистите на Пампорово са супер за каране, но ние двамата мързели се размазахме цял ден ден в хотела по разни сауни, басеини, масажи и други глезотии, ама утре сме рано-рано на пистата и мисля да покараме добре

 :!:  :!: Ще те прекръстим Sunny Spa  и ще те изключим от форума :!: :!:

[Ceco]

....докато не се оказахме пред една пропаст......

И ти се струва, че поляната долу е точно под краката ти, нали ? (предполагам, че става дума за №2 - "Стената").

Не знам дали е стената но е вляво на лифта Студенец 2. Акъла ми се взе просто. Айде ако беше обработена нямаше да е може би чак такъв проблем. А тя цялата на огромни бабуни, на места лед, на места навят сняг и то на места лек, на места тежък и беше меко казано отвратително :о(  

Тва скиорите все се оплаквате-или и изровено, или е твърдо, или пък омекнало, или е равно или стърмнол.... съвсем като сърфистите с вятъра

[Sunny]

Няма да изреждам всички подобни случки, но понякога мисля, че фактора съдба е цяло ЩАСТИЕ, че го има!!!! Лошото е че в момента на случването някак е човешко сякаш да се мисли, че всичко е под контрол, а то де факто не е... (но кой да ти каже)

Ето точно тук е истината - мислиш, че всичко е наред и само лудо биещото ти сърце ти подказва, че не е съвсем така. Мислиш, че всичко е под контрол, а то не е. Точно тогава според мен или имаш късмет - или не. Явно просто никой не може да усети къде е границата, за която говорех. И друго нещо знам - човешкия инстинкт за самосъхранение е много силен и човек надминава всичките си човешки способности, мобилизира всичките си сили, за да излезе от ситуацията. Сигурна съм, че почти всички знаят за какво говоря.